Ресурси

Наръчникът “В час с климатичните промени” и всеки раздел в него е базиран на принципите на проектно-базираното обучение. Основната логика зад всеки раздел е придобиването на задълбочени знания за съответната тема и преминаването през процес на намиране на решение. Учебните ресурси са изготвени от образователни експерти и опитни обручители под насоките на специалисти по екология и климатични промени. Материалите са създадени по проект на фондация “Заедно в час” и обхваща три теми:

Транспорт и климатични промени | Природа и земеделие | Производство и енергия

В свързаните с тях три изследователски урока учениците се запознават с причините и всички фактори, които оказват влияние върху промените в конкретния отрасъл. Всеки от уроците е допълнен с насоки за реализиране на собствен проект, които съдържат инструкции и работни листове за работата на учениците, и е представен за учителя с основни текстове, които разясняват проблема, и факторите, които му оказват влияние, както и кратки обобщения на ключовите точки, които се разглеждат в отделните уроци. Развиването на критичното мислене на учениците изрично е застъпено в част от дейностите, предложени на учителите, като е разяснено по какъв начин може и следва да се насърчава. Наръчникът съдържа и речник с основните понятия от всеки урок.

Наръчникът е създаден в рамките на проект, финансиран от European Climate Foundation, и може да бъде свален безплатно от тук.

По-подробно представяне на наръчника, вкл. видео-инструкция за работа с него, можете да намерите тук.

Наръчникът на “Книговище” е създаден най-вече в помощ на преподавателите на ученици в основния етап на формалното образование в България. Целта на екипа, работил по него, е да предостави на учителите проверени ресурси и ефективна методология за развиването на медийната грамотност на учениците в часовете през почти всички училищни предмети. Въпреки това той може да бъде полезен на всеки възрастен.

Наръчникът включва идеи за работа в клас с ученици от 1. до 4. клас с детската медия “Вижте”. “Вижте” съдържа както статии на тема медийна и гражданска грамотност, така и на теми, които вълнуват децата и са застъпени в учебниците – наука, спорт и здраве, култура. Така учителите могат да преподават медийна и гражданска грамотност не само в часа на класа и в следобедните занимания, а и през учебни предмети като Човекът и обществото, Човекът и природата, Околен свят, Български език и литература, Родинознание, Технологии и предприемачество, Музика.

Статиите във “Вижте” са достъпни за всички, а въпросниците-игри по тях, предназначени да подпомогнат изграждането на умения за четене с разбиране – през абонамент за “Книговище”. Ученето чрез игра помага на децата да изградят траен апетит към знанието, самостоятелното учене и четенето за удоволствие. Наръчникът съдържа и много от наличните до момента ресурси за преподаване на медийна и гражданска грамотност на деца от 1. до 4. клас, създадени от Коалицията за медийна грамотност, Центъра за безопасен интернет, Уча.се и Prepodavame.bg. Използван е и наръчникът за медийна грамотност на Sonja Mrlijak Zdovc от словенската медия за деца Casoris.

В проекта вземат участие 35 начални учители от различни училища в страната, които работят с тематични пакети със статии от “Вижте” и споделят своя опит с детската медия в клас. В следствие на обратната връзка от тях “Книговище” създава още 2 инструмента: 1. възможност учителите да създават предизвикателства с краен срок на изпълнение, като изпратят конкретни въпросници или материали за четене директно в профилите на децата; и 2. възможност учителите да създават отбори и да дават на всеки отбор различно предизвикателства.

Наръчникът е изготвен от екип на “Книговище” с финансовата подкрепа на програма “Еразъм +” на Европейския съюз в рамките на проекта “Kids Trust News: Въвеждане на преподаването на медийна и гражданска грамотност в училище чрез качествена детска медия” в учебните часове. Дата на издаване: 31 август 2022 г.

Методологията е първата подобна в България и е подготвена в рамките на проекта „Индекс и методика за проучване на умения по медийна грамотност за гимназисти“, подкрепен от Фонд Активни Граждани с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Първата версия на методологията е публикувана през 2020 г. След две тестови проучвания и психометричен анализ методологията е редактирана в рамките на проекта “Интегрален подход за развитие на медийната грамотност на учениците”, който Коалицията за медийна грамотност изпълнява в партньорство с Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование и отново с финансовата подкрепа на Фонд Активни Граждани.

Настоящото издание е публикувано в официалната уебстраница на Коалицията за медийна грамотност със свободен достъп в края на 2021 г. Тестовите единици, представени в двете приложения към методиката, са използвани в първото национално изследване за оценяване на дигитално-медийната грамотност на десетокласниците в България, което се провежда в рамките на 10 дни през януари 2022 г. и обхваща 229 паралелки в 170 училища от цялата страна, избрани на случаен принцип. Цялата отговорност за съдържанието на настоящия текст се носи от Коалицията за медийна грамотност и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Наръчникът “Компас” за обучение по човешки права на младежи е публикуван за първи път през 2002 г. в рамките на Програмата за Образование по Правата на Човека към Дирекцията за младежта и спорта на Съвета на Европа. Tой е преведен на 31 езика, включително на български, и има важна роля за формирането на основани на правата подходи към политиката за младежта и работата с младежта. Информираността за правата на човека овластява учещите, остава с тях през целия живот и може да бъде предадена на бъдещите поколения.

Наръчникът обхваща 20 теми, в т.ч. гражданство и участие, демокрация, дискриминация и нетърпимост, глобализация, околна среда, бедност, религия и убеждения и медии. Те предоставят на читателите и фасилитаторите обща информация по различните въпроси, като фасилитаторите се насърчават да направят допълнително проучване и да ползват допълнителни източници на информация. Въпреки това информацията е достатъчна, за да бъдат проведени упражненията и да се дискутират темите от гледна точка на правата на човека.

Темата за медиите е разгледана в четири подтеми и е подходящ ресурс за повишаване на медийната грамотност на учениците.

Четирите подтеми са: Ролята на медиите; Медиите и правата на човека; Управлението на Интернет и Съвета на Европа; и Медиите и младежта. Предложени са и няколко дискусионни въпроса:

• Какво означава за вас правото да знаем?
• Как използването на медии от ваша страна се промени откакто сте били деца?
• Каква е медийната среда във вашата държава? Кой притежават повечето медии? Колко плурализъм съществува?

Четири от упражненията в приложението към наръчника обхващат и отделни аспекти от темата за медиите, което означава, че са подходящи за поставяне като дидактически задачи от учителите в подкрепа на представената теоретична рамка и на проведената дискусия.

Защитата и овластяването на децата е основен приоритет в дневния ред на Съвета на Европа. В „Препоръката за овластяване на децата в новата информационна и комуникационна среда“ от 2006 г. се посочва, че държавите членки трябва да имат последователна стратегия за информационна грамотност и обучение, която ще помогне за даването на права и възможности на децата и техните възпитатели, за да могат максимално добре да се възползват от информационните и комуникационни услуги и технологии.

Към наръчника
Към темата за медиите
Към упражненията

“Преподаване на медийна грамотност и борба с дезинформацията с eTwinning” е наръчник за преподаватели по темата на плаформата eTwinning за 2021 г. – (значението на) медийната грамотност и дезинформацията (тема и на Националната конференция на Коалицията за медийна грамотност през тази година). Целта на изданието, публикувано на 28 октомври 2021 – в рамките на Глобалната седмица на медийната и информационната грамотност на UNESCO, по време на която за пръв път се проведе и Европейската седмица на медийната грамотност – е “да вдъхнови и подкрепи учителите и учениците от всички възрастови групи, като изследва многобройните аспекти на тази тема, представя примери за eTwinning проекти и предлага ресурси и дейности.”

Съставителите на наръчника са организирали съдържанието и ресурсите в шестте глави на електронната книга около следните въпроси:  Какво е медийна грамотност и какво е дезинформация? Защо тя е толкова важна точно сега? От кога съществува дезинформацията? Как eTwinning допринася за медийната грамотност? Как мога да обогатя преподавателската си практика по отношение на медийната грамотност?

В Глава 1 е представена европейската гледна точка и важността на темата за медийната грамотност, нейното въздействие върху образователната общност и как тази тема е канализирана чрез eTwinning. Концепцията за дезинформацията през призмата на настоящето и историята и силата на алгоритмите при създаването на новини са разгледани в Глава 2. Със съдействието на инициативата Better Internet for Kids фокусът в Глава 3 е поставен върху взаимодействието на младите хора с медиите, подхода им към източници на новини и анализ на информация. В Глава 4 са представени избрани eTwinning проекти за медийна грамотност и дезинформация, реализирани във всички възрастови групи, включително в образованието и грижите в ранна детска възраст и професионалното образование и обучение. Глави 5 и 6 са изцяло практически ориентирани, предоставяйки инструменти, ресурси и примери за дейности в класната стая за развиване на медийна грамотност.

„Преподаване на медийна грамотност и борба с дезинформацията с eTwinning“ можете да изтеглите от тук

eTwinning е транснационална онлайн платформа, която насърчава училищното сътрудничество в Европа посредством информационни и комуникационни технологии. Началото й е поставено през 2005 г. като част от програмата на Европейската комисия еLearning, а централното звено за координация на дейността й се ръководи от международното звено за сътрудничество на 34 европейски министерства на образованието – European Schoolnet.

През учебната 2020/2021 година в учебната програма на формалното образование в България бе въведен предметът “Гражданско образование”. По повод първата година на новия предмет Европейската комисия публикува помагало за учители, преподаващи “Гражданско образование” на ученици в 11 клас. То е създадено съвместно в Фондация „Софийска платформа“ и обединява опита и труда на експерти в сферата на гражданското образование в България, практици от гражданското общество, експерти с институционален опит, европеисти, политолози, историци, юристи, журналисти, методисти и философи: Бистра Стоименова, Борислав Димитров (Пенков), доц. д-р Виолета Стойчева, Евелина Варджийска, Коста Костов, Луиза Славкова, Мариана Асенова, Петя Събева, Радослав Стоянов, Росен Богомилов, Христо Панчугов, Явор Сидеров.

Първата от двете части на наръчника въвежда принципни въпроси, свързани с гражданското образование, сред които са различните подходи при преподаването му и оценяването на учениците. Втората част следва учебната програма по предмета за 11. клас, одобрена от Министерството на образованието и науката, и предоставя теоретични и методологически материали за преподаването му. Изискванията за резултатите от обучението по гражданско образование във втория гимназиален етап (36 учебни единици) са: 

• изграждане на умения и нагласи за активно и конструктивно гражданско участие в общественополитическия живот
• Изследване на същността, структурата и функциите на гражданското общество
• Ориентиране в глобалните и регионалните процеси в динамично променящия се съвременен свят
• Насърчаване на отговорно поведение за участие в обществения живот

Организацията на обучението по гражданско образование в XI клас се основава на интерактивни методи и техники на преподаване – дебати и дискусии, учене чрез изследване, учене чрез практика и преживяване, решаване на казуси, разработване на проекти (вж. Тодоров Х., Славчев К., Грекова М., Кабакчиева П., Славкова Л., 2020, Книга за учителя по Гражданско образование за 11 клас, Просвета, София). В учебника са включени няколко теми, чийто фокус е поставен върху ролята, функциите, значението и влиянието на медиите за гражданското участие в съвременния свят. Въвеждат се понятията медиен образ и медийна грамотност.

В помагалото медийната грамотност е изведена като основно понятие в тема 3.3 “Конструктивно общуване и взаимодействие” и разгледана на ниво определение и практическо приложение наред с понятията конструктивно общуване, делиберативна демокрация, език на омразата, стратегия “аз печеля – ти печелиш”, социални групи и малцинства, европейско гражданство и европейска идентичност и др. (стр. 247). Търсенето, извличането, критичното осмисляне и интерпретацията на информация и послания, разпространявани чрез медиите и в социалните мрежи, са широко застъпени в помагалото (вж. напр. Дейности 5 и 6, както и Дейност 9)

В края на наръчника е поместена препоръчителна литература по всички теми, включително медийна грамотност, където съставителите са предложили и плановете на уроци и презентации по медийна грамотност и мултимедийните ресурси, разпространявани от Коалицията за медийна грамотност.

Изтеглете помагалото на Европейската комисия и Фондация “Софийска платформа” за изучаване на Гражданско образование в 11 клас от тук

Наръчникът „Медийна грамотност през дистанционно обучение“ стъпва на принципите и уроците в методиката “От дигитална компетентност към дигитално гражданство”, разработени от Национален център за безопасен интернет и Факултета по начална и предучилищна педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Разработените уроци са приспособени за дистанционно обучение, но могат да бъдат преподавани и в присъствено обучение, като въвличат използването на информационните технологии, както в самото протичане на часа, така и в примерните домашни работи. Целта е развитието на медийната грамотност в учениците независимо от средата на преподаване и учебния предмет.

Уроците са подходящи за 5, 6 и 7 клас, като могат да бъдат прилагани в Час на класа, Информационни технологии, Български език и литература и История. Принципите, върху които стъпват уроците, обаче са подходящи за всеки един учебен предмет. Те са насочени към развитието на критичното мислене, търсене и анализ на информация, екипна работа, решаване на проблеми, създаване на позитивно и качествено дигитално съдържание и етично и безопасно общуване в онлайн среда.

Наръчникът е разработен от екип на Коалиция за медийна грамотност, включващ експерти на Центъра за безопасен интернет, Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ и учител по история. Адаптацията на уроците за дистанционно обучение е реализирана в рамките на проекта на Коалиция за медийна грамотност „Медийна грамотност през дистанционно обучение“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Изтеглете наръчника „Медийна грамотност през дистанционно обучение“ от тук

В категория Уроци и презентации в секция Ресурси може да намерите допълнителни уроци, разработени по наръчника. Автори на уроците са учители, преминали обучения в рамките на проекта.

Класификацията FLICC (от Fake experts, Logical fallacies, Impossible expectations, Cherry picking и Conspiracy theories) е разработена от Джон Кук – асистент-изследовател в Центъра за комуникация по въпросите на климатичните промени в Университета Джордж Мейсън (Феърфакс, Вирджиния, САЩ). Адаптацията и преводът на български от оригиналното издание на английски език са на Коалицията за медийна грамотност.

В този наръчник са представени петте основни видове техники за отричане и дискредитиране на науката в областта на климатичните промени, които обаче са приложими във всяко научно поле. Класификацията обхваща 25 начина за въвеждане в (само)заблуда и объркване чрез изопачаване на фактологическа информация и представяне на псевдонаучни твърдения и хипотези като авторитетни и компрометиращи официално възприетите мерки и политики.

Всяка от категориите и техните елементи са представени чрез определения и примери. Анализът на всяка от техниките и дискусията относно различните мотиви за създаването и разпространението на псевдонаучна пропаганда и дезинформация са подходящи за учебни часове по различни общообразователни предмети (български език, философия, химия и опазване на околната среда, чуждоезиково обучение, информационни технологии, история, гражданско образование и др.), в които учителите целенасочено работят за развитието на медийната и информационната грамотност на учениците чрез подбор, анализ и оценяване на източници и усъвършенстване на аргументативната реторика.

Наръчникът е достъпен за свободно ползване тук.

Мисли критично, действай разумно, когато си онлайн.
Представяне на новото издание на учебната програма за медийна и информационна грамотност на ЮНЕСКО от 2021 година

С нарастването на достъпа до цифрови комуникации и съдържание, нараства и необходимостта от увеличаване на способностите и възможностите за действие. Като сила за потенциално добро, доставчиците на интернет съдържание, каквито са и социалните медии, трябва да насърчават социалното доверие, да привличат вниманието върху проверената информация и да противодействат на речта на омразата. Доставчици като медийни институции за новини трябва да информират, обучават и забавляват. Тези доставчици обаче често не отговарят на тези очаквания, което прави медийната и информационна грамотност толкова необходима, а последствията от ниските й нива в едно общество – толкова сериозни.

Необятният обем съдържание, достъпно онлайн, предоставя безпрецедентен избор, но може да бъде и пречка за критичното му използване. Можем да изпитаме претоварване от съобщения, което затруднява увереното оценяване и взаимодействие със съдържанието относно неговата точност. В резултат на това рискуваме да бъдем объркани и отклонени от общоприетите стремежи, каквито са отстояването на правата на човека и устойчивото развитие.

Медийна и информационна грамотност трябва да бъде основна част от ученето през целия живот. Знанията и компетентностите, които са в основата й, непрекъснато се променят. Винаги има нови умения за придобиване, така че съдържанието, което се потребява, да може да бъде осмислено и да се използва по разсъдлив начин.

Независимо дали доставчикът на съдържание е библиотека, архив, музей, медиен издател или компания за цифрова комуникация, всеки човек би трябвало да оценява съдържанието въз основа на начина, по който се създава, естеството на съобщенията и ценностите, които предава, и аудиториите или целите, за които е предназначено. Всеки човек би трябвало да познава и разбира силните и слабите страни на различните доставчици и да знае как да изисква по-добро изпълнение на нормативните роли, които обществото очаква от тях.

Компетентностите, които съставляват медийната и информационната грамотност, дават възможност на хората от всички възрасти да извличат в най-голяма степен ползите, като същевременно разпознават и избягват потенциалните рискове онлайн, като се ангажират в онлайн дейности осъзнато и отговорно. По-възрастните поколения може да се окажат изоставени и принудени да играят ролята на догонващи, когато става въпрос за способността им да разбират и управляват в пълна степен възможностите и рисковете, пред които са изправени.

Медийната и информационната грамотност може да:

• даде възможност на хората във всички сфери на живота да намират, оценяват и използват съдържанието по ефективни начини… и да създават свои собствени послания, които са носители на социална стойност
• насърчава диалога и зачитането на възгледите и културните особености на другите
• дава възможност на гражданите да разбират и предприемат действия спрямо съдържанието, така че да инициират и насочват действия към постигането на определени лични цели и автономно развитие
• помогне на хората да участват активно в реализацията на целите за устойчиво развитие и да подкрепят демократичните процеси
• поощрява ученето през целия живот

Второто издание на всеобхватната учебна програма на UNESCO от 2011 година, която предоставя рамка за обучение на учители, е значително разширено. То отразява променящия се характер на информационната екосистема, характеризираща се с много по-широк кръг доставчици на съдържание от преди, включително библиотеки, архиви, музеи, медии и компании за цифрови комуникации.

Учебната програма е разработена по такъв начин, че да даде възможност на всички участници в образователния процес – от училищните преподаватели до участващите в обучения, библиотеките, правителствата и неправителствените организации – да изграждат у хората уменията да откриват и разпознават многото форми и тактики на манипулация и въвеждане в заблуждение, но най-важното да развиват компетентности за критично мислене.  Програмата е подходяща и за доставчиците на съдържание като интернет компании и новинарски медии и на гражданите от всички възрасти, докато консумират, създават и използват съдържание, включително информация.

Чрез учебна програма и рамка за компетентност в Част 1 и 14 модула в Част 2 новата учебната програма по медийна и информационна грамотност на UNESCO способства за постигането на широк набор резултати и за изграждането на умения и нагласи, които са жизнено необходими на всеки за оцеляване и развитие в съвременните социални, икономически, културни и политически условия. По този начин грамотните преподаватели в областта на медиите и информацията могат да предадат ключови знания на учащите и на обществото като цяло. В допълнение, всеки човек може да използва тази учебна програма, за да стане неформален ментор по медийна и информационна грамотност.

Изтеглете краткия наръчник към новата програма за медийна и информационна грамотност за учители на UNESCO от 2021 година от тук. (Тук ще бъде добавена връзка и към пълния наръчник в момента, в който бъде издаден в цифров формат.)
Вижте и изтеглете петте образователни графики към новата програма в превод на български език от тук.

Целта на наръчника Young Digital Social Innovators Toolkit (YDSI* Toolkit, или инструментариум за млади цифрови социални иноватори) е да осигури практически насоки и инструменти за младежки педагози и мениджъри на организации, които желаят да включат дейности за цифрови социални иновации в своите стратегии за младежка работа, със специален фокус върху повишаването на тяхната увереност в използването на цифрови инструменти и приложения, онлайн комуникация и сътрудничество.

Целевата аудитория на инструментариума са педагози и организации, работещи с млади хора, както и самите млади хора. YDSI инструментариумът предоставя практически насоки, така че обучителите да бъдат по-мотивирани и подготвени да използват цифрови инструменти за обучение и изпълнение на проекти за цифрови социални иновации.

В наръчника са представени 20 инструмента, разделени в пет категории: за цифрова педагогика, за колаборативни дейности, инструменти за създаване на обществени блага, инструменти за създаване на съдържание и инструменти за виртуално менторство. Всеки от инструментите е въведен в пет стъпки – обща информация, приложение, силни и слаби страни, първи стъпки в използването му и оценка.

*YDSI е проект на европейски консорциум, който обединява партньори и експерти от Обединеното кралство, Финландия, Румъния, Ирландия, Турция и Дания и е финансиран по програмата на Европейския съюз Еразъм +. Young Digital Social Innovators Toolkit е само един от продуктите на проекта, които освен на английски език, са достъпни за свободно сваляне и използване на турски, румънски и финландски език.

Официален сайт на проекта | Свалете Young Digital Social Innovators Toolkit | Свалете пътеводителя Digital Social Innovators for Young People

Цифровият наръчник „Пътеводител за проверка на фактите в дигитална среда“ е създаден в помощ на разследващи журналисти, но и за всички представители на гражданското общество, за които разобличаването на фалшивите новини и дезинформацията е кауза и необходимост. Това е първото ръководство за проверка на фактите, адаптирано за българските бази данни. „Пътеводител за проверка на фактите в дигитална среда“ е част от проекта „Проверка на фактите: Създаване на общността“, който Асоциация на европейските журналисти-България (АЕЖ-България) – член на Коалицията за медийна грамотност – изпълнява с подкрепата на Програма за малки грантове към Посолството на САЩ.

Кликнете върху изображенението, за да видите постера в пълен размер.

Какво представляват конспиративните теории, защо процъфтяват и кое ни прави толкова податливи на този тип внушения? Какви щети може да нанесат? Как да ги разпознаем и коя е най-добрата стратегия за ограничаване на разпространението им? Как да говорим с човек, който твърдо и убедено е повярвал на конспиративна теория?

Отлично структурирани отговори на всички тези въпроси ще намерите в специално създадената за целта страница в секция “Борба с дезинформацията” на Европейската комисия Идентифициране на конспиративните теории (на английски език). И още: КТ, COVID-19 и журналистическа етика.

Изтеглете колекцията от десетте постера на UNESCO и Европейската комисия по темата от тук.

Наръчници за теория на конспирацията:
COMPACT Guide to Conspiracy Theories – сравнителен анализ на конспиративни теории
The Debunking Handbook – как се “разбива” мит
The Conspiracy Theory Handbook – CONSPIR, или седемте отличителни черти на конспиративното мислене

„Правото ми на мнение! Създаване на съдържание за социалните мрежи“ 

„Правото ми на мнение! Създаване на съдържание за социалните мрежи“  е ново помагало, което подкрепя развитието на медийна грамотност сред учениците между 14-18 години. То съпътства изявата на тийнейджърите в социалните мрежи като активни създатели на съдържание, което да изразява техните интереси, хобита и каузи. Помагалото е част от проект на УНИЦЕФ и АЕЖ-България, насочен към развитие на медийна грамотност.

“Бърнет нюз клуб”