Ресурси

 
 

Тук ще намерите информационни материали (плакати, брошури и др.) на български език на тема медийна грамотност с висока резолюция, които можете да разпечатате.

Постерът е издаден от авторите под лицензия
CC BY-NC 4.0 Attribution-NonCommercial 4.0 International

Възгледите ни за света ни дават усещане за смисъл и цел, чувство за сигурност в един несигурен свят. Ако някой оспорва нашия мироглед, това отключва нашия екзистенциален страх и ние реагираме на тази заплаха. Така като индивиди можем да проявим вербално или дори физическо насилие, а като общества можем да причиним огромна вреда на култури, чието съществуване ни напомня, че нашият светоглед е конструиран и следователно не е толкова безсмъртен, колкото си мислим.[*]

Екзистенциалната тревожност може да се отнесе в по-широк смисъл към безпокойството, което съпътства мисълта за всеки потенциално неприятен аспект на нашето съществуване, включително безсмислието, смъртността, изолацията, свободата и отговорността.[*]

Заплахата за мирогледа възниква, когато убежденията, които човек си създава, за да обясни естеството на реалността (т.е. културните мирогледи), са поставени под въпрос, най-често от конкурентна система от убеждения на някой Друг. Тъй като заплахата за мирогледа отслабва психологическата ни защита срещу осъзнаването на нашата смъртност, ние често прилагаме компенсаторни поведения срещу конкурентните мирогледи.[*]

Този постер е разработен като част от проект, финансиран от Social Sciences and Humanities Research Council (SSHRC)(430-2018-00257). относно заплахата за светогледа. Предназначен е за използване в класната стая.

Оригинално заглавие: Worldview Threat Thermometer
Автори на постера:
Van Kessel, Cathryn, Chattoo, Neelam, Jacobs, Nick
DOI: https://doi.org/10.7939/r3-yzp3-af96
Версия на български език: Коалиция за медийна грамотност

Разговорът за заплахата и защитата на собствения светоглед е важен и трябва да съпътства всяка дискусия, в която учениците са насърчавани да споделят своите възгледи по различни теми, включително мнението си за добродетелите и/или недостатъците на действителна личност или на художествен образ (измислен персонаж). Усещането за заплаха за собствения светоглед е причината хора, вярващи убедено в конспиративни теории, особено ако са част от хомогенна общност, изградена около тези вярвания, да не са склонни да разсъждават рационално и да коригират възгледите и поведението си в отговор на изтъкнати валидни аргументи и факти, а в много случаи и да търсят открита и агресивна конфронтация.

[*] Из Worldview Threat. Our existential situation shapes how we interact with those deemed different from ourselves на Cathryn van Kessel. Вижте още препоръчаните в края на текста публикации


За да посрещнат всеобхватните промени в начина на живот и пазара на труда и да продължат да бъдат трудово заети, гражданите на информационното високотехнологично общество се нуждаят от нови умения. Формирането и изграждането на тези умения и свързаните с тях нагласи не би било възможно без промени в учебните програми и продължаващо през целия живот придобиване на нови знания и компетентности. През 2019 г. глобалният институт McKinsey провежда проучване сред 18 000 души от 15 държави, на базата на което систематизира най-важните умения и нагласи, свързани с нововъзникващите нужди на индустриите и трудовите пазари и изготвя доклад с препоръки към правителствата, съсредоточени върху преосмислянето на задачите и целите на образованието и насърчаването на ученето през целия живот.

Изследване на McKinsey Global Institute установява кои са видовете работни места, които ще останат в миналото, както и тези, които ще бъдат създадени в резултат на автоматизацията и повсеместното навлизане на изкуствения интелект и роботиката. Направени са изводи за видовете умения, които ще стават все по-важни за реализация в професиите на утрешния ден. Необходимостта от умения за извършване на определени физически действия, в т.ч. ръчен труд, както и от базови когнитивни умения, ще намалее, прогнозират авторите на доклада, но търсенето на технологични, социални и емоционални и по-високи когнитивните умения ще расте. Днешната работна сила ще трябва да придобие нови умения и да се научи да се адаптира непрекъснато с появата на нови професии. Трансформация, която се ускори в следствие на кризата с Covid-19.

На един по-автоматизиран, цифров и динамичен пазар на труда всички граждани ще имат полза от наличието на набор от основни умения и специфични нагласи, които да им помагат да отговарят на следните три критерия, независимо от сектора, в който работят, или от професията си:

  • способност да добавят стойност извън това, което може да се направи от автоматизирани системи и интелигентни машини
  • да работят в цифрова заобикаляща среда
  • непрекъснато да се адаптират към новите начини на работа и новите професии

При определянето на представените в този постер (кликнете върху изображението, за да го видите в голям размер) 56 ключови умения, разпределени в 13 групи и в 4 основни категории, са използвани академични изследвания и опита на McKinsey в обучението за възрастни. Изследването от 2019 г. показа, че по-високите умения в тях вече са свързани с по-голяма вероятност от заетост, по-високи доходи и удовлетвореност от работата. Наречени са DELTAs (от distinct elements of talent или отделни/различни елементи на талант), а не умения, защото са смесица от умения и нагласи (примери за нагласи са елементи като „адаптивност“ и „справяне с несигурността“)


Концептуална карта на Европейската асоциация на зрителите EAVI, която илюстрира елементите (грамотности, способности), процесите, действията и понятията, които изграждат медийната грамотност в съвременното й разбиране, и връзките помежду им. Кликнете върху изображението, за да го видите в голям размер и/или изтеглите.

Медийната грамотност не бива да бъде разглеждана и  разбирана като изолирано или независимо умение. Напротив, медийна грамотност обединява, използва и развива редица други умения и форми на грамотност: грамотност за четене и писане, информационна грамотност, аудиовизуална грамотност, цифрова грамотност.

В ерата на постоянната глобална свързаност, цифровите медии и демократизирания достъп до информация, по които обществото на знанието се отличава от всички предшестващи го етапи в човешката цивилизация, медийната грамотност е condition sine qua non (условие, без което не може) на активното гражданство и пълноценното упражняване на правото на свобода на изразяване и правото на информация; тя е градивен елемент на демокрацията на участие и интеркултурния диалог.

Казано с думите на Вивиан Рединг – еврокомисар в продължение на 15 години (1999-2014) в комисията на Проди и в двете комисии на Барозу (с ресори образование и култура, информационно общество и медии и правосъдие, основни права и гражданство): „Днес медийната грамотност има толкова важна роля за активното и пълноценно гражданство, колкото е имала традиционната грамотност в началото на XIX век“ (Press release IP/06/1326, Brussels, 6 October 2006).

Основна разлика между мултиграмотността и конвенционалния възглед за грамотността е, че в перспективата на мултиграмотността грамотността не се ограничава до печатни или писмени форми на език, а включва множество начини на репрезентация, като музика, символи и образи.


Кликнете, за да видите постера в голям размер

Европейската рамка за цифрова компетентност DigComp е представена за първи път през 2013 г. и оттогава се използва при разработването на национални и международни политики и при проектирането и предоставянето на програми за развитие на цифрови умения в ЕС

Рамката на DigComp има 5 измерения:
Области на компетентност, разпознати като елементи от цифровата компетентност;
Дескриптори на компетентности и наименования, които съответстват на всяка област;
Нива на владеене на всяка компетентност;
Знания, умения и нагласи, приложими за всяка компетентност;
Примери за употреба относно приложимостта на компетентността за различни цели

Източник: Joint Research Centre’s Science for Policy report “DigComp at Work. The EU’s digital competence framework in action on the labour market: a selection of case studies“. Publication Office of the European Union. 2020. Luxembourg



Кликнете, за да видите постера в голям размер

Принципите, представeни в тази инфографика (адаптирана на български език от оригинала на UNESCO) са вдъхновени от Петте закона на библиотечната наука, предложени от С.Р. Ранганатан през 1931 година. Петте закона на медийната и информационна грамотност (MIL) са замислени като ръководства, заедно с други ресурси на UNESCO, за всички заинтересовани страни относно прилагането на MIL във всички форми на развитие. За повече контекст относно Петте закона на медийната и информационна грамотност вижте публикацията Медийна и информационна грамотност: Укрепване на човешките права, противодействие на радикализацията и екстремизма на UNESCO от 2016 година.

Информационна брошура за рисковете при общуването онлайн на Националния център за безопасен интернет, предназначена за тийнейджъри. Създадена с финансиране от OAK Foundation и по Механизма за свързване на Европа на Европейския съюз. Изтеглете брошурата в pdf формат от тук.

Как да откриваме фалшивите новини – информационен постер на International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA), създаден в сътрудничество с организацията за проверка на факти FactCheck.org. 2017. Адаптация на български език – Коалиция за медийна грамотност. Изтегли в PDF.

Медийна грамотност и дезинформация – постер на Debating Europe. 2020. Адаптация на български език – Коалиция за медийна грамотност. Отвори в реален размер.

Информационен постер на видовете подвеждащо медийно съдържание на European Association for Viewers Interests (EAVI) Media Literacy for Citizenship. 2017. Адаптация на български език – Коалиция за медийна грамотност. Изтегли в PDF.