Конкурс „Правото ми на мнение! Моите каузи в социалните мрежи“ – победителите
2020-03-17
Хъбът на Пукльовците
2020-03-22

Debating Europe пита: трябва ли медийната грамотност да бъде задължителен предмет в училище

Класната стая ли е най-подходящото място за борба с фалшивите новини? Във Финландия медийната грамотност се преподава в училище като средство за повишаване на устойчивостта на обществото срещу дезинформацията и пропагандата. Докато някои държави се противопоставят на дезинформацията като въвеждат по-строги закони, поддръжниците на медийната грамотност (като Коалицията за медийна грамотност) защитават позицията, че по-ефективният подход към проблема е през образованието.

Законите за фалшивите новини повдигат въпроса за свободата на словото и цензурата. В действителност понятието „фалшиви новини“ често се използва от политици за нападки срещу неудобни журналисти и за дискредитиране на медиите. Преподаването на критично мислене и това колко е важно е да се проверяват фактите и източниците може да помогне на аудиториите да станат по-устойчиви (на внушения и манипулации).

От друга страна от образователните системи вече се иска много. Те трябва да подготвят учениците за променящия се пазар на труда и да развият у тях „уменията на 21 век“. Ако от учителите се очаква да им преподават медийна грамотност, как бихме могли да сме сигурни, че имат подкрепата и професионалното развитие, от които се нуждаят? И трябва ли „медийната грамотност“ да се изучава като отделен предмет или цифровата грамотност би трябвало да бъде инкорпорирана през останалите предмети в учебната програма?

С това въведение към темата за медийната грамотност Debating Europe поставя въпроса за задължителното й изучаване в училище, обръщайки се към гражданите на ЕС и към трима експерти: представител на Google за Европа, мениджър от European Schoolnet и професор по право за обосновани становища. Debating Europe e платформа за гражданско участие, която дава среща на гражданите, специалистите в дадена област и хората, които участват в изработването на закони на ниво Европейски съюз. По данни на медията повече от 5 млн. души се информират и вземат участие в дебатите на Debating Europe; над 200 000 души следват DE във Facebook.

Това информационно табло, направено от Debating Europe и адаптирано на българско език от нас с ауторизацията на медията, дава важна информация, базирана на данни, която има отношение към така поставения въпрос. Кликнете върху изображението за по-голям размер на постера.

Мат Бритин, който ръководи „Бизнес и управление на дейността“ на Google за Европа, Близкия Изток и Африка, е на мнение, че медийната грамотност трябва да бъде интегрирана в учебната програма, но не като отделен предмет. Целта е да се развива критичното мислене и способността да се борави с факти, още повече, когато живеем в свят, в който всеки има достъп до неограничени количества информация – не само факти, но и мненията на всички останали потребители.

Ханс Мартенс – мениджър на програмата за цифрово гражданство към European Schoolnet – също е убеден в необходимостта от развиване на уменията на медийната грамотност в училище. Той обаче подчертава колко важно е да се инвестира в развитието на учителите, училищата да бъдат подпомагани, да се търсят иновативни решения за подобряване на учебния процес – например младите хора да се учат едни от други.

Д-р Елизабет Миловидов – професор по право и консултант по безопасност онлайн – признава, че въпросът е труден: „Докато в сърцето си вярвам, че да, трябва да бъде предмет, чието изучаване е задължително, аз напълно разбирам, че учебният план на преподавателите е запълнен и наистина е трудно да се добавя каквото и да било. Въпреки това съм на мнение, че трябва да намерим начини да направим цифровото гражданство част от учебния процес, от учебната програма“.

Тя дава интересни примери от практиката, свързани с имплементацията на медийната грамотност в изучаването на предмети като математика и история. Децата могат да използват наученото за намиране на осреднени стойности, за да изчислят екранното си време (времето, което прекарват онлайн, пред монитор), а най-популярната видеоигра през последните години – Minecraft – успешно намира приложение в часовете по история. В заключение д-р Миловидов подчертава, че трябва да намерим време за включването на уменията на медийната и цифровата грамотност в учебния процес, защото само така можем да подготвим следващите поколения за времето, в което живеем.

Запознайте се с мненията на хората, взели участие в дебата по темата и заявете вашата аргументирана позиция в коментарната форма в сайта на DE или във Facebook страницата на медията.