Съвместна кампания срещу дезинформацията на Meta и Коалицията за медийна грамотност
2022-09-28
Разговор с Кристина Христова от Коалицията за медийна грамотност и за значението да разбираш къде, какво и как четеш
2022-10-13
Марин Лесенски: Обществата, които са най-уязвими към въздействието на фалшивите новини, са в същото време и най-малко загрижени от разпространението и въздействието на дезинформацията
Финландия, Норвегия, Дания и Естония са европейските държави с най-добри показатели, а обществата в Грузия, Северна Македония и Косово са с най-слаби съпротивителни сили срещу негативното въздействие на фалшивите новини и дезинформацията измежду 41-те европейски държави, обхванати в шестото издание на Индекса на медийната грамотност на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество – София“. В това свое издание Индексът е разширен, като за пръв включва 41 държави в Европа – с шест повече, отколкото досега. В отделна класация по същите индикатори е измерен потенциалът да устоят на негативното въздействие на фалшивите новини и дезинформацията на Канада, Австралия, Съединените щати, Япония, Южна Корея и Израел.
България заема 33-то място в основната класация, като и този път попада в четвъртия клъстер от общо пет, където отличниците са в първи клъстер, а държавите с най-слаби резултати – в пети. Клъстерният анализ показва, че страните с най-добри резултати са разположени в Северозападна Европа, а страните с най-лоши резултати – в Югоизточна Европа и Южен Кавказ. Черна гора (35-то място), Сърбия (32-ро място), Румъния (31-во място), Гърция (30-то място), Украйна (29-то място), Молдова (34-то място) и Турция (36-то място). Освен изброените четири държави, в първи клъстер попадат още Ирландия, Швеция, Нидерландия и Швейцария.
Индексът на медийната грамотност се базира на модел за измерване на предпоставките за медийна грамотност, а не на самата медийна грамотност като такава.
Изданието на Индекса на медийната грамотност през 2022 година идва във време, когато „инфодемията“ съпътстваща Ковид пандемията съвпадна с пропагандните „инфовойни“, водени на фона на руската инвазия в Украйна, което засилва многократно както дезинформацията, така и заплахите, произтичащи от нея, отбелязва програмният директор на EuPI на ИОО-София Марин Лесенски в обобщителния доклад към Индекса.
В него е направен коментар и на подходите за справяне с дезинформацията, отразяващ промяната в поддържаната до момента позиция в докладите на Индекса на медийната грамотност: „образованието преди регулирането“. Образованието е необходимият, но дълъг път, поради което регулирането, включително и въвеждането на ограничения, може да се окаже необходима и неизбежна стъпка, отбелязва авторът на доклада, според когото отказът от налагането на подобни ограничения създава предпоставка за проявяването на „парадоксът на толерантността, когато правилата на либералната демокрация се използват за нейното подкопаване“.
В случая, за да се съхрани либералната демокрация, която създава гаранции за свободата на словото, може да се наложат известни ограничения. Подобни ограничения вече съществуват в Европа по отношение на речта на омразата
Индекс на медийната грамотност 2022. Как започна всичко, как продължава?
Относно невъзможността на България да „изплува“ в Индекса и все така да е държава от ЕС с най-ниска позиция в него, измерването и претеглянето на индикаторите показва, че страната ни се представя най-зле именно по показателите, измерващи качеството на образованието. Индикаторите за образование (PISA) и за свобода на медиите са с най-голяма тежест (Freedom House и Репортери без граници), като сред индикаторите за образование най-висок дял има четивната грамотност. Индикаторите за електронно участие (ООН) и доверието в хората (Евростат) имат по-малка тежест спрямо останалите индикатори, а по тях представянето на България е по-добро – съответно 13-то и 29-то място (от 41 държави).
Правителството на Финландия, която оглавява класацията за медийна грамотност във всички досегашни нейни издания, разглежда силната държавна образователна система като основен инструмент за противопоставяне на информационната война срещу страната, а „широко разпространените умения за критично мислене сред финландското население и съгласуваната реакция на правителството“ се смятат за ключов елемент за противопоставяне на дезинформацията, отбелязва се още в доклада.
Колкото по-високо е нивото на образование, толкова по-лесно се идентифицира дезинформацията. Но това включва както повишаване на функционалната грамотност като цяло, така и специализирано образование по медийна грамотност. Образованието и обучението обикновено се свързват с ученици и млади хора и това е, което вземащите решения и организациите правят първо. Няколко от наблюденията и проучвания обаче вече отбелязват необходимостта и търсенето на медийно и дигитално образование сред възрастните, включително обучение на обучаващите.
Индекс на медийната грамотност 2022. Как започна всичко, как продължава?
Към пълния текст на доклада Индекс на медийната грамотност 2022. Как започна всичко, как продължава?
Вижте още: Българите вярват в демокрацията, но нямат доверие на институциите и закона – съвместен доклад на Институт „Отворено общество – София“ и Центъра за либерални стратегии, посветен на обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2021-2022 г.
