Лектор на уебинара ще бъде Кристин Лорд – президент и изпълнителен директор на организацията с нестопанска цел, специализирана в областта на образованието и общественото развитие International Research and Exchanges Board (IREX). Работата на Лорд е фокусирана върху засилване ролята на институциите, подкрепа на младежите и борбата срещу дезинформацията. Тя е активно ангажирана с програмата Learn to Discern за глобално противопоставяне срещу различните форми на невярна и подвеждаща информация.
Модератор на лекцията ще бъде Мария Черешева – журналист на свободна практика и член на УС на АЕЖ-България, а съветникът по обществените въпроси в Посолството на САЩ в България Джефри Уайншенкър ще открие сесията.
Събитието ще се проведе изцяло на английски език. Достъпът е свободен, но се изисква предварителна регистрация до 16:00 ч. на 24 февруари 2022 г.
Повече за IREX
Организацията работи за осигуряването на достъп до информационни технологии, утвърждаването на независими медии и предоставянето на възможности за образование и развитие на лидерски умения сред младите хора. Всяка година IREX публикува Media Sustainability Index (Индекс на медийната устойчивост), който предлага обстоен анализ на състоянието на медийната среда в 21 страни в Европа и Азия, включително България.
Вижте още:
Д-р Никола Тулечки: “Източникът на дезинформация сме ние самите и нашите предразсъдъци”
Вече и в България: Factcheck.bg – платформа за проверка на фактите
Национална конференция “Медийна грамотност срещу дезинформацията” 2021 (Видео)
]]>Във фестивала „Заслушай се“ vol. 2 ще се включат Аста Чатурведи, продуцент в популярния новинарски подкаст на в. „Ню Йорк таймс“ The Daily (8 декември), и Исабел Каденас Каньон (9 декември) , която от скоро ръководи аудио екипа на „Ел Паис“. В третия, последен фестивален ден ще бъдат представени няколко интересни български подкаст програми.
Аста Чатурведи е продуцент в популярния новинарски подкаст на в. „Ню Йорк таймс“ The Daily, където работи по различни разследвания, както и по политически и икономически теми. Преди това Чатурведи е част от екипа на няколко други aмерикански подкаст програми, включително подкаста за медии On the Media на Американското обществено радио. Чатурведи е участвала и в създаването на предавания за подкаст компанията Gimlet и FiveThirtyEight, онлайн платформата на известния американски статистик Нейт Силвър.
Исабел Каденас Каньон е аудио продуцент и писател. От октомври тази година ръководи аудио екипа на „Ел Паис“, един от водещите вестници в Испания. Тя е създател, водещ и продуцент на документалния подкаст „За това не се говори“ (De eso no se habla), който печели редица награди. Каньон е работила в различни радио предавания, а нейни материали са излъчвани от Deutsche Welle и Radio Ambulante.
Всички събития в рамките на фестивала ще се провеждат онлайн, а достъпът до тях е безплатен, но е необходима регистрация. Следете сайта на събитието за още информация.
Фестивалът „Заслушай се“ vol. 2 е възможен благодарение на подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и Фондация „Америка за България“.


Обучението ще се проведе в присъствена форма на 28 септември 2021 г. от 10.00 до 14.00 ч. на ул. Сердика 20, ет. 2, гр. София.
То ще обхване следните теми:
Препоръчително е участниците да носят лаптоп или смартфон, през който да работят по време на обучението.
Заради ограниченията, наложени със заповед на Министъра на здравеопазването, местата за участие са ограничени. Поради тази причина няма да бъдат допускани участници без предварителна регистрация. Крайният срок за заявяване на участие е 27 септември.

Обучението се организира с финансовата подкрепа на Програма за малки грантове към Посолството на САЩ в България.
]]>
“Вижте” – новата онлайн медия за деца от Книговище
В наръчника четящият ще намери отговори на въпросите: Кои са подходящите теми за деца? Как да правим журналистика за деца? Какъв език да използваме? Как да структурираме материалите си? Какво да правим, ако в материала ни присъстват деца? Как да редактираме материалите си? Той е подходящ както за професионално занимаващи се с медии лица, така и за родители и преподаватели, които могат да извлекат ценни насоки за подхода при поднасяне на информация на деца и за провокиране на интереса им към теми от обществения живот и различни области на науката.
Наръчникът е създаден от Асоциация на европейските журналисти – България и Книговище.бг (фондация Гутенберг 3.0) с подкрепата на фондация „Америка за България”, фондация „Робърт Бош” и посолството на САЩ в България.
Илюстрациите в него са дело на художничката Евгения Николова. Използван е българският шрифт „Адис”, улесняващ читатели с дислексия.
Заглавно изображение: колаж от елементи от наръчника “Журналистика за деца. Практически насоки”
]]>Factcheck.bg е нова независима платформа за проверка на фактите, разработвана по инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България. Редакторите на сайта избират твърденията, които да проверяват, според актуалността и обществената значимост на всяка от темите или източника им. Factchek.bg се ръководи от първото и основно правило в журналистиката – проверяване на фактите, проследяване на информацията, кой е източникът и какви са неговите мотиви.
Вижте още:
Етичен кодекс на българските медии
Екипът на Factcheck.bg се състои от д-р Ралица Ковачева, Георги Марчев, Мина Киркова, Божидар Ангелов, Никола Тулечки, Мария Черешева и Кристина Христова – председател на Коалицията за медийна грамотност и проектен ръководител в Асоциацията на европейските журналисти – България. Всички членове на екипа са преминали няколко нива на обучения.
Factcheck.bg проверява и твърдения, изпратени от читателите, в случай че има фактологична база, която да бъде проверена; при невъзможност да бъде направена надлежна проверка изпратилите заявка биват уведомени с аргументиран отговор. Ако смятате, че определена информация се нуждае от проверка, можете да сигнализирате на editors@factcheck.bg.
]]>Уебинарът на тема „Google инструменти за репортажи и проверка на факти“ ще се проведе на 20 април (вторник) от 10:30 до 12:00 ч. в Zoom. “Журналистика с данни: възможности и трикове за търсене с Google” – на 21 април (сряда) от 10:30 до 12:00 ч., отново в Zoom. Специален гост и обучител ще бъде Пьотр Зиелински, представител на Google News Lab за Централна и Източна Европа.
Участниците в първия уебинар ще получат ценни практически съвети за разказване на истории с помощта на най-новите инструменти на Google Earth и Google Earth Studio, методи за проверка на автентичността на изображения и видеоклипове и за разпознаване на фалшиви новини с помощта на Google Fact Check Tools.
Предмет на второто обучение е работата с бази данни и инструменти, които помагат на журналистите графично да представят своите идеи и да добавят визуален елемент към журналистическите си материали.
Обученията са безплатни, но се изисква предварителна онлайн регистрация до 17:00 ч. на 19 април. Обученията ще се водят на английски език, като е предвиден и симултанен превод на български (необходима е най-новата версия на приложението Zoom.
За лектора:
Пьотр Зиелински е журналист, обучител, собственик на медийната консултантска агенция MediaLeaders, до неотдавна издател и редактор на сутрешното предаване Dzień dobry TVN. Той е един от съавторите на телевизионните платформи: Onet.TV за Onet.pl и TV.rp.pl за всекидневника Rzeczpospolita. В работата си като журналист си сътрудничи с водещи полски печатни издания като Forbes, Newsweek, PRESS, Gazeta Wyborcza, Newsweek.
За контакти:
Иван Радев, АЕЖ – България
0889388619
]]>
Можете да гледате запис от официалното представяне на доклада, излъчено на живо във Facebook страниците на организаторите, тук:
Как медиите в България отразяват деца? Какви са нагласите на журналистите и студентите към детските права? Това е фокусът на академичното проучване “Децата в медиите”, чийто автори са доц. дн Вяра Ангелова, доц. д-р Жана Попова и проф. дсн Снежана Попова. Статистическата обработка на данните е на Светослав Митев. Изследването е част от съвместния проект на УНИЦЕФ България и Асоциацията на европейските журналисти-България за етично отразяване на децата в медиите.
Докладът обхваща анализ на съдържанието на 12 медии през 2020 г., както и 45 дълбинни интервюта с журналисти и микроизследване на студентски нагласи към отразяване на деца в медиите с общо 108 участници. Основните тенденции и изводи
бяха представени пред институции, медии и широка аудитория от авторите на изследването.

Следната графика показва темите, по които децата най-често попадат в медиите
“Като общо заключение изследването показва познаване от страна на журналистите и спазване на основни професионални и етични правила, особено по отношение на снимането на деца. Етичната ангажираност на медиите обаче не се изчерпва единствено с правилата за заснемане. Включването на децата по смислен начин в самото медийно съдържание остава едно от най-значимите предизвикателства”, каза доц. Вяра Ангелова, съавтор на доклада.
доц. Жана Попова, съавтор на доклада: “Нашите данни показват, че медиите се поделят на две големи групи. В едната – тази на електронните медии – детето е показано най-често в обичайна ситуация. “Телеграф”, „24 часа“ и „Струма“ за сметка на това експлоатират засилено образите на детето при празнични събития.”
“Като цяло студентите осъзнават проблематичността в заснемането на деца. Влиянието на медиите обаче изглежда по-силно от това на образованието. Студентите “заучават” утвърдени модели, ползвани в телевизиите; прокрадват се и модели от жълтата преса”, сподели проф. Снежана Попова, съавтор на доклада.
Изследователите са установили разлики в честотата на присъствие на деца в медиите спрямо възрастта им, като важна тенденция е най-малките да присъстват твърде често (и безгласно) благодарение на родителите си (вкл. известни личности) – почти толкова, колкото тийнейджърите (които вече имат гласно присъствие)
“ДАЗД оказва надзор над работата на социалните работници, които подкрепят семействата по индивидуални казуси, но имаме готовност да подкрепим и публични дебати и сътрудничество между професионалисти, неправителствен сектор и медии в името на общи стандарти за работа с деца”, каза г-н Георги Иванов, гл. експерт в дирекция „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“ в ДАЗД.
“В бързината на работата или притиснати от стремежа за ексклузивност и рейтинги, колеги често забравят принципи за етично отразяване, които заедно сме дискутирали и които иначе спазват. Обсъждането на казуси в редакцията остава приоритет. Затова има голяма необходимостта и от надграждащи обучения както за журналистите, така и за студентите. И е крайно време също вече да има предавания и онлайн формати, в които деца и младежи създават съдържание за своите връстници”, каза Надя Обретенова от БНТ. Журналистката Мария Милкова също подчерта колко важно е “журналистите да обсъждат помежду си, да обменят опит, да имат чувствителност и да внимават както за технически аспекти около отразяването, така и за цялостното си отношение към децата и младите хора”.
“За мен отвъд важната тема за запазване на самоличността на деца в риск, трябва да дискутираме все повече как медийното съдържание влияе на психиката на децата, на техните мнения и нагласи”, каза Даниела Късовска от БНР, а младият журналист от платформата sCOOL Media Кристиян Юлзари поиска от медиите и обществото по-често да се вслушват в гласа и в мненията на децата и младежите и “да показват различни аспекти от живота ни, а не само темата с насилието например, която понякога се преекспонира“. Според Катерина Василева от sCOOL Media подготовката на младите хора, включително по медийна грамотност, може да им помогне да защитават правата си и да бъдат коректив на медиите в такива ситуации.
С разширяването на публичността чрез социалните мрежи навлизаме във фазата на осъзнаването, че публичният „живот“ на сниманите деца е еднакво опасен както в медиите, така и в социалните мрежи, и една от задачите на медията би следвало да е настоява на запазване на границите между социално и частно, които все повече се размиват, подчертават още авторите на доклада.
]]>Резултатите от проучването ще бъдат представени на двучасово събитие, което ще се проведе и излъчва на живо онлайн във Facebook страниците на организаторите – Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ) в България и Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България) – на 5 март от 10:00 часа. Събитието е част и от инициативата “Посланик за един ден”, по която двете организации партнират на Посолството на Великобритания. Статистическа обработка на данните е реализирана от Светослав Митев с подкрепата на двете организации.
Изследването “Децата в медиите” е част от съвместния проект на УНИЦЕФ България и АЕЖ-България за етично отразяване на децата в медиите. Докладът обхваща анализ на съдържанието на 12 медии, 45 дълбинни интервюта с журналисти и микроизследване на студентски нагласи към етичното отразяване на децата в медиите с общо 108 участници.
Програма на събитието:
10.00 – 10.05 Откриване – модераторът представя темата на събитието и гостите
10.05 – 10.15 д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България
10:15 – 10:20 Камелия Иванова, член на УС на АЕЖ-България
10.20 – 10.40 – Представяне на резултатите от проучването
10.40 – 10.45 – Коментар на резултатите
10.45 – 10.50 – Коментар на резултатите
10:50 – 10:55 – Коментар от мениджмънт на медия
10.55 – 11.00 – Коментар на журналист
11.00 – 11.05 – Коментар на журналист
11:05 – 11:10 Пауза
11.10 – 11.25 Панел “Гласът на младежите”, момичетата от инициативата Посланик за един ден споделят своите впечатления и опит
11.25 – 11:30 Представяне на ресурсите на УНИЦЕФ и АЕЖ-България в подкрепа на етичното отразяване на деца в медиите
11.30 – 11.50 – Дискусия с въпроси и изказвания
11.50 – 12:00 Набелязване на следващи стъпки, обобщение и закриване
За повече информация:
Ивайло Спасов, Директор Комуникация за Социално Развитие, УНИЦЕФ България; e-mail: ispasov@unicef.org; тел.: 0888406383
Камелия Иванова, член на УС на Асоциация на европейските журналисти-България; e-mail: camelia@aej-bulgaria.org; тел.: 0899816825
Събитието е част от програмата на кампанията “Дни на медийна грамотност 2021”, която се организира с подкрепата на Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Американското посолство в България, Фондация Америка за България, УНИЦЕФ България, Funky Citizens и TechSoup Europe.
Заглавно изображение: Децата и медиите. Пътеводител за етично отразяване на AEJ & UNICEF
]]>Децата и младите хора и тяхното присъствие в медиите остават сред приоритетите на съвместната работа на АЕЖ-България и УНИЦЕФ България и през 2021 г. На старта на кампанията “Дни на медийна грамотност 2021”, която за поредна година е подкрепена от УНИЦЕФ България и представя редици инициативи на организацията, своята премиера прави видеопоредица от три епизода, базирана на „Пътеводителя за етично отразяване на деца в медиите”.
Главни действащи лица в две от тях са журналистката Надя Обретенова – водеща и продуцент в Българската национална телевизия, и гимназистът Матей Иванов. От позицията на експертността, опита и разбирането за света на младите хора и ролята на медиите за формиране на мисленето и нагласите на хората от всички възрасти Надя и Матей дават полезни насоки за подхода и принципите при интервюта и разказване на истории с деца.
Третото видео акцентира върху етичните аспекти на фотографското и видеозаснемането на деца. Негови автори са журналистката Фани Бъчварова и фотографът Николай Стойков от mo.tif media.
Посланието на този проект, зад което застава и Коалицията за медийна грамотност, е:
Професионалната журналистика има ролята и отговорността не само да зачита детските права, но и активно да ги отстоява в медиите.
Медийно грамотните читатели, зрители, слушатели и потребители винаги ще предпочитат съдържанието на медиите, които се придържат към най-високите етични и професионални стандарти и зачитат както индивидуалните права, така и обществения интерес. В тях те ще откриват добрите примери, въз основа на които да формират критериите, чрез които да подбират и оценяват критично източниците на информация.
Изтеглете Наръчника за журналисти “Етично отразяване на децата в медиите” в неговото второ, преработено и допълнено издание от тук.
Заглавно изображение: Стопкадър от видеото Пътеводител за етично отразяване на деца в медиите, фото и видео заснемане на деца
]]>Наръчникът включва най-важните умения за проверка на фактите. Той е интерактивен и удобен за употреба в напрегнато работно ежедневие. В него може да научите как да работите с търговския и имотния регистър, как да проследите собственост на сайта, произход на снимка и видео, как да използвате геолокацията за проверка на снимките. Ще намерите и няколко казуса, които разглеждат стратегията на „троловете“ при дезинформационна кампания.
В създаването на наръчника участват разследващи журналисти и медийни анализатори. Това са:
Журналистът от в. “Капитал” Росен Босев, специализирал разследваща журналистика в САЩ и медийна етика в Centre de formation et de perfectionnement des journalistes, Париж. Участвал е в международни разследвания, а от 2019 година е член на международния екип на базирания в Берлин журналистически проект Correctiv.
Петър Галев – медиен анализатор в Перспетика с дългогодишен опит в изследването на социалните и новинарски медии.
Мария Черешева – член на Управителния съвет и един от основателите на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ). Като журналист на свободна практика е работила с многобройни международни издания и в международноправни трансгранични разследвания като Balkan Arms Trade, поредица, наградена с престижната награда Global Shine Award на Световната мрежа за разследваща журналистика, The Migrant Files, и др
Георги Ауад – експерт анализи и измерване и оценка на репутацията със седем години професионален опит в управлението на екипи и проекти за някои от най-големите имена в индустрията като Precise, Kantar Media и Synthesio. Той е един от малкото сертифицирани експерти от AMEC (Международна асоциация за измерване и оценка на комуникацията) у нас.
Наръчникът е част от проекта „Проверка на фактите: Създаване на общността“, който Асоциация на европейските журналисти-България (АЕЖ-България) изпълнява с подкрепата на Програма за малки грантове към Посолството на САЩ. В рамките на настоящия проект се провеждат и три обучения за журналисти и граждански активисти. Дългосрочната цел на АЕЖ-България е създаване на ефективна и разнообразна общност от т.нар. „фактчекъри“, които да противодействат на дезинформацията и фалшивите новини в страната.
]]>